Китайската традиционна медицина /КТМ/ отдава много голямо значение на връзката между човека и природата.

Тя обяснява света и човешкия организъм с двете основни начала Ин и Ян. Взаимодействието между Ин и Ян се нарича Тайдзи.

Ядрото на китайската традиционна медицина е учението за дзан органите /плътни, съхраняващи органи; някои ги наричат “петте склада”/. Това са: черен дроб, сърце, далак, бял дроб, бъбреци. Всеки орга

н съдържа Ин и Ян. За да бъде човек здрав, Ин и Ян трябва да бъдат в равновесие.

В древните медицински книги, написани преди 2500 г., човешкото тяло е сравнено с една държава, в която сърцето е монарх, черният дроб – министър на отбраната, далакът – началник тил, белият дроб – министър на външните работи, а бъбреците – премиер министър.

Важно е да се отбележи, че петте дзан органи включват не само реалния анатомичен орган, но и неговата функция. Погледът на китайския лекар е отправен преди всичко към функцията, а не към анатомията на органа. В този смисъл някои предпочитат термина функционален кръг вместо орган.

Според КТМ всеки един от петте дзан органи има по един подчинен фу-орган /кух орган/, като се формират следните двойки:

сърце     –    тънки черва

бял дроб   –    дебело черво

далак      –    стомах

черен дроб  –   жлъчка

бъбреци    –    пикочен мехур

Китайската традиционна медицина разглежда човешкия организъм като едно неразривно цяло. Тази неразривна връзка се осъществява чрез Дзинлуо – система от канали /меридиани/ и колатерали. Изхождайки от теорията за единното цяло, КТМ счита, че всеки дзан и фу орган има своя специфична функция, но има да изпълнява и своята част от общите функции на организма. Това е единство на частното и общото в човешкия организъм.